Finisterre - краят на земята

Finisterre – краят на Земята. Буквално!

Древните хроники разказват за това как римските завоеватели са намерили олтар на слънцето на нос Finisterre. Изумени, те решили, че в края на деня царят на Слънцето бил погълнат от океана на ръба на хоризонта, докато от водите избухвал огнен пламък. Колкото и очаровани, толкова и ужасени, те стигнали до заключението, че се намират не къде да е, а на края на Земята. И така, този скален ръкав, врязан във водата, бит от вълните и ураганния вятър на Атлантическия океан, те нарекли Finisterre. Две хиляди години по-късно Finisterre е спокойно рибарско селце, чието крайбрежие, наречено Costa de la Muerte (брега на смъртта), защитава със своята светлина най-западния фар в Галисия. Тук също така е и километър 0.00 от Камино де Сантяго.

Finisterre

 

Как се озовах на края на Земата (или края на света) и как успях да се върна (защото легендата гласи, че всеки дръзнал да посети това място… изчезва) – в няколко реда по-надолу! 😉

 

Ще започна с това, че пътуването изобщо не беше планирано по този начин. В главата ми цяла седмица се въртеше разходка до спокойния крайбрежен град Виго и заедно с него – Понтеведра. Лежерно, без кой знае какви предварителни уговорки, без феноменални места за посещение… Просто кратка съботна разходка. С тази нагласа се събудих и в съботното утро… пиейки кафето си разглеждах пейзажи от Виго и си мислех… АМА ТАМ Е УЖАСНО СКУЧНО! Хубаво де, градчето си има собствен чар, уютно изглежда… но, някак нещо ми липсваше. Нямаше го онова вълнение, да очаквам, да търся информация. Затова и реших да разнообразя сухото преживяване със спирка в Сантяго де Компостела.

За Сантяго мога да ти говоря много, но по-добре да ти покажа:

Сантяго де Компостела

 

Градът е главен (столица) за регион Галисия, с население малко под 100 хиляди души. Популярен особено сред хилядите поклонници, които го посещават всяка година, след като изминават дълъг път от френския град San Juan Pie de Puerto (и не само, пътища до Сантяго – много).

 

Не е необходимо да си вярващ, за да се влюбиш във величието на орнаментите, украсяващи фасадата на катедралата Свети Яков, нейните барокови параклиси и красивите скулптури на библейски фигури.

 

За съжаление, по време на моето съвсем непланирано посещение на града (и не по Камино де Сантяго), катедралата бе в ремонт, или поне част от нея. Въпреки всичко, забележителното й присъствие не може да бъде пропуснато.

Катедралата-Свети-Яков-в-Сантяго-де-Компостела

 

Разхождах се бавно из централните тесни улички – изпълнени с безброй малки магазинчета за сувенири, дрехи, месни деликатеси… Градът малко или много е превърнат в туристическа дестинация и изобщо не е изненадващо навсякъде да виждаш шапки, тениски, магнити… всичко със символа на Сантяго – мидата. Накъдето и да погледнеш ще видиш екипирани пилигрими, всеки идващ от различна точка на света, а местните до такава степен са свикнали с тях (или по-скоро с непрестанното им циркулиране), че градът се движи със собствен ритъм.

Разходка в Сантяго

 

Да обиколиш центъра на Сантяго не отнема много време, може би час (освен ако не си решил да влизаш във всички магазини за сладкиши 😀 ). Тук за първи път видях хамон в хартиена фунийка – ей така, да си вървиш и да си похапваш, наслаждавайки се на античните сгради.

 

И така, разхождайки се бавно в студения и най-вече дъждовен октомврийски ден, внезапно се роди една идея…

Времето е повече от подходящо за разходка до края на Земята!

Finisterre отстои само на 80км от Сантяго.. какво толкова, помислих си. А времето, о времето беше типичната галисийска идилия – дъжд (ама много), вятър, около 12 градуса… приказка!

Пътят – спокойно виещ се сред планински пейзажи, редуващи се с гледки към океана, наближавайки все повече заветната дестинация.

Finisterre

Наистина имах чувството, че отивам накрай света!

В по-сурово време не се бях озовавала от… не помня кога. Преди да изляза от автомобила, паркиран пред главозамайваща гледка си помислих – изобщо не е изненадващо, че римските завоеватели са сметнали мястото за край на Земята. Накъдето и да погледнеш, очите ти виждат океан без край, сливащ се със сивото небе.

Финистере и океана

 

Защо му е на някой да ходи до края на света?

Може би защото нос Cabo Fistera (на галисийски) крие истинската тайна на брега на смъртта (Costa da Morte, пак на галисийскиa да, вече започнах да свиквам с всичките 3-4-5 варианта на наименование на едно и също населено място) – диви, груби пейзажи и невероятни плажове, някои (защитени от носа) със спокойни води, а други със силни вълни като тези при Mar de Fóra, един от най-дивите плажове на Галсиия.

И най-голямата атракция на всички времена: залезът над безграничният простор на океана… нали?!

Атлантическия океан при Finisterre

 

Дали от любопитство, дали от жажда за приключение, носът Cabo Fisterra е магнит от древни времена, привличащ пътници от далечни страни и с по-малко късмет много кораби, корабокруширали във водите му.

Днес, със своя мощен фар, Cabo Fisterra все още представлява специална дестинация за поклонниците, тръгнали по пътя на Сантяго (Camino de Santiago) чието пътуване не приключва, докато не стигнат тук. Има причина за всичко това.

 

От местните научих, че не малък процент от хората, които тръгват по пътя на Сантяго, завършват приключението си в Сантяго де Компостела (при катедралата, нали помниш?). Най-смелите (или най-лудите, не съм сигурна) продължават пътешествието с крайна точка именно Finisterre. Обувката от снимката по-горе символизира именно това. Преди години, разказаха ми, хората които изминавали пътя, стигали до Finisterre, събували обувките си и влизали в океана, за да вземат и отнесат със себе си една мида (символа на Camino de Santago). Голям процент от хората обаче така и не успявали да излязат от водата. И с причина…

 

Вятърът бе толкова силен, че на моменти действително успяваше да ме отлепи от земята и да ме запрати в нежелана от мен посока. На такива места човек си дава сметка колко могъща е природата! „Обиколката“ около носа не продължи дълго, то нямаше и как с тези метерологични условия 😀

Нос Финистере

 

Насам-натам из селото

Не ми се тръгваше все още от това магично място. Бих прекарала и още време на носа, но действително е предизвикателно дори да вървиш (или поне в този конкретен ден бе така). Затова и се отправих към сърцето на селото – замъка San Carlos и пристанището на рибарите.

Замъкът San Carlos-Finisterre

 

Разхождайки се по крайбрежните улички си помислих, че не бих прекарала и една нощ тук (или поне не непосредствено до океана). Мястото е наистина плашещо и през цялото време имах усещането, че от мъглата над океана ще се покаже някой огромен кораб, готов за нападение. Но на местните това явно не им пречи 😀 Хората си живеят нормален живот – пият си бирата в местното ресторантче, докато гледат футбулен мач, младежи пък се разхождат насам-натам… какво като са накрая на земята, дреме им! Точно колкото й дреме и на тази… птица (модел – незнаен):

птица модел незнаен

 

Разходката ми завърши на пристанището на село Финистере, любувайки се на перфектно подредените плавателни съдове и страхотния контраст, който правят с гладката синьо-сива вода.

Пристанището във Финистере

 

И … някак успях да се върна там, откъдето бях тръгнала (макар пътуването наобратно да бе ужасно заради липсата на дневна светлина, дъжда, вятъра…). Но все пак кой е казал, че да се върнеш от края на света е лесно?! 😉

 

ЗАД КАМЕРА

зад-камерата---Петя

Найрай света е

 

Дата: 24.10.2020
Техника: Sony a6000 и GoPro 7 Hero Black

Авторски публикации 14

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре