Шри Ланка

Шри Ланка – най-пленителните залези на Изтока!

 

още един кадър на изумителния залез

Пътуването ми до Шри Ланка се оказа толкова изненадващо, колкото пътуване до Пловдив за Капана фест насред лятото – от първият разговор до самолета за по-малко от седмица 😀

Къде срещнах най-красивите залези, които някога съм виждала, колко люта е лютата храна на острова, какви са хората на Шри Ланка и кой е цар Каашапа – в няколко думи и снимки по-долу!

Внимание: тази статия стана необичайно дълга, направи си кафе, налей си вино или затвори този сайт сега! 😀

За да добиеш максимална представа за Шри Ланка, нейната природа и демографски данни, ето и малко Wiki информация:

Известна като Цейлон до 1972г., Шри Ланка е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Простира се на площ от малко над 65 000 км2, а населението й е над 22млн. (ето и защо пътувайки с наземен транспорт изминаваш 150км за 5 часа – почти липсват пътища, които да не са в населени места).

С над 2000 години документирана история, Шри Ланка е дом на няколко основни етнически групи, най-големите от които на синхалите и тамилите. Основните религии, съответно, са индуизъм и будизъм.

Макар и да е на хвърлей разстояние от Индия, Шри Ланка е развила уникална културна идентичност през годините. Именно за нея ще ти говоря по-надолу.

 

„Не дестинацията, а пътят е важен“ – не и в този случай!

авиолинии flu dubai

 

За да се доберем до острова ни предстоеше умерено дълго пътуване, включващо два полета по 5 часа и още пет престои на летището в Дубай. А летището – грандоманията на Изтока – най-натовареното от пътнически поток в света. Намиращо се на 7200 акра земя, летището съдържа в себе си и втората най-голяма сграда в света – тази на Терминал 3. За да си представиш мащаба – от самолета до гейта пътувахме с автобус около 30мин. Още толкова от гейт до гейт… Не е трудно да загубиш себе си на такова място, и буквално, и преносно.

Часовете бързо се изнизаха и някъде между петък и събота на 23-ти Април вече летяхме към острова. Тук е моментът да кажа какво за мен е късмета на пътешественика – цял ред свободни седалки, на които благо да си вземеш оссвежаваща дрямка преди предстоящото приключение 😀 .

Само след няколко смътни съня и още стотици километри във въздуха пред мен се разкри гледка, която до преди това само си представях:

Шри Ланка от високо

 

Вече на цейлонска земя, ни очакваха 33 градуса, висока влажност и бус с климатик и свежи напитки. Нямахме време за губене – от летището в Коломбо (столицата на Шри Ланка) се отправихме директно към Galle beach – плаж като от картичка в южната част на острова. Предстояха ни около 130км път по безупречна магистрала (да, имат си магистрали хората, системата за таксуване е т.нар. toll такси, а движението е дясно).

Някъде по средата на пътя спряхме на крайпътна отбивка за свежи кокоси и нещо като листа от мента, които местните използват за освежаване на дъха. Интересен факт – кралската кокосова палма може да бъде открита единствено в Шри Ланка.

Кралска кокосова палма

На път за Galle beach

 

След краткото ни освежаване по пътя се насочихме към крайната точка – бреговете на Индийския океан (ах, колко го обичам само). Бяхме попаднали в Рая! Буквално. Бързо преобличане с бански и се озовахме в топлата като чай вода (около 28 градуса при температура на въздуха 33 градуса). За тези от вас, които не знаят – в Шри Ланка сезони няма, единствено след края на май дъждовете са в повече, но на такива места и да вали, пак си е хубаво. Малко по-натам научих, че допреди години поне Декември месец температурите са падали до 27-28 градуса по Целзий, но към днешна дата и през този период са над 30. По-късно в статията ще ти разкажа за другите климатични промени и проблемите със замърсяването тук.

Но засега.. нека се върна на първите си впечатления от острова.

Бреговете на Индийския океан - Гале бийч

Индийски океан - Шри Ланка

Прекарахме съботния следобед на плажа, под палмовите дървета, наслаждавайки се на настоящия момент. Преди да тръгнем от там, успях да се сблъскам за първи път с местната кухня. Ще попиташ – вкусно ли е? Вкусно е!  Ама е и люто 😀 🌶️  Дори да поискаш нещо, което не е люто, пак е люто. Все ще намерят как да мушнат една червена чушка, било то и в снакс, чипс или кракери. В тази връзка – знаеш ли, че има скала за измерване лютивостта на пипера? Е, убедена съм, че в Шри Ланка има храна, която минава 10 000 000 SHU.

За да си още по-информиран – на острова типична е морската храна (каква изненада), къри (повишена степен на люто), плодове и разни pasta-like ястия.

Храната в Шри Ланка

 

Костенурка на 167 години? Да, в Sea Turtle Conservation център!

След мързелуването на плажа и пикантната храна бе време за поредното приключение за деня, за което дори не подозирах – посещение в център за отглеждане и лечение на морски костенурки!

Sea Turtle Conservation Centre Galle beach

 

Местните са създали организация и пространство, в което отглеждат яйца на морски костенурки, които в нормални условия биха били застрашени от животни и хора. След като се излюпят, малките костенурчета биват „задържани“ в центъра за още два до три месеца, след което биват освобождавани към приключението на живота им в огромния Индийски океан. Тъжното в случая е, че едва една от около 100 костенурки оцелява, но.. както Дарвин е казал, естествен отбор.

бебе морска костенурка

 

Не е естествен отбор обаче това, което се е случило на 167-годишната костенурка на име Боби. Освен яйца на костенурки и бебета от същите, центърът е дом и за животни, които са претърпели инцидент или имат здравословен проблем, който не им позволява да живеят в естествения си хабитат. Боби, за който ти споменах по-горе, е „ял“ твърде много пластмаса и благодарение на това не може да потъне. Ще прекара остатъка от живота си (колко ли години ще са това, щом сега е на 167… ), обгрижван от хората в центъра.

костенурката Боби

 

От организацията имат доброволческа програма и само ден преди да ги посетим група от над 50 души от Европа си е твъгнала. Според думите на мениджъра (шефа на костенурките), ги посещават хора от всички краища на света и всеки допринася с каквото може. А и.. нима няма да е хубаво да останеш седмица на брега на океана, на тропически остров, очаквайки група бебета костенурки да докоснат солената вода за първи път?! Аз вече обмислям идеята 🐢 😀

център за отглеждане на морски костенурки

яйца на бебета костенурки

 

Тръгнах си от центъра едновременно натъжена и обнадеждена. Тъжна, защото с действията и бездействията си ние, хората, сме отнели възможността на много костенурки като Боби да живее там, където му е мястото (пък дори и някоя акула да го срещне, естествено си е), обнадеждена, защото каузата има последователи, което само по себе си обединява хората.

 

Вечер в Коломбо – насред размирици и при все – изпълнена със спокойствие

Има нещо в местните хора.. може би се дължи на религиозните им убеждения, може би на друго.. но излъчват едно съвсем естествено спокойствие. Карат те да се чувстваш в безопасност, очите им се усмихват. По време на посещението ни, в столицата се развихряха протести. Страната е изправена пред сериозна икономическа криза и местните дават да се разбере, че са недоволни.

Няма опасност за турсисти, освен ако не решат да защитят страната на местния народ и не се включат в редиците на протеста. Така де, ако си само наблюдател, няма поводи за притеснение.

Вечерта в столицата се натъкнахме на приятен rooftop бар с диско музика от 90-те (да, знам ги). Да речем, че част от контингента ни събра погледите на местните с танцувални умения и се сформира завиден купон.

Коломбо през нощта

 

Над 24 часа без сън (ако не броим мимолепните дремки по време на полета) – едно е сигурно, адреналин в комбинация с любопитство действат като кофеин 😀 . Време бе за почивка, преди следващия ден да започне с изненадите си.

 

Великден в Азия

Втора поредна година се случва така, че да избягам от домашния козунак и прясно сварените, обагрени яйца. Така де, не бягам нарочно, да се знае 😀 . Вторият ден на острова бе микс от малко работа и повече удоволствие, този път съвсем лежерно и по традиционно туристически. Какво е да плуваш в басейн на 26-я етаж с гледка към океана ли? Безкрайност!

marino beach infionity pool

 

Това бе един от онези моменти, в които знаеш, че си точно там, точно в тази секунда, съсредоточен над настоящето и оценяващ обкръжаващата среда. И ето тук видях най-изумителният залез, появявал се някога пред очите ми.

още един кадър на изумителния залез

 

Наблюдавала съм залези от къде ли не, виждала съм Северното сияние, посрещала съм деня с първия слънчев лъч.. но залез като този не бе спирал погледа ми до този момент. Това бе феерия от златно, розово, лилаво, синьо и червено, всички преплетени в безупречен градиент, отразяващ се от спокойните води на океана. Във всяка секунда тази сцена се променяше и придобиваше нова форма и още по-наситени цветове. Можех да стоя и да съзерцавам това творение на неизвестния художник с часове. Почти и така стана, до последната светлинка в небето, до последния силует, който можеше да се види.

Денят на блаженство завърши с питие в бар на самия бряг, под звуците на приятна музика, интересни разговори и огромни количества смях.

вечер в Коломбо - на брега

 

Бягство от крайбрежието – насочихме се към Сигирия

Третият ден (да, всичко, което ти разказах до момента се случи за по-малко от 48 часа) бе планирано да се насочим към вътрешността на острова и към митичната скала в Сигирия – ще ти разкажа подробно след малко.

Преди това обаче – малко повече за движението в Шри Ланка. Вече ти споменах, че хората си имат страхотна пътна инфраструктура (за такава в България можем само да мечтаем, не се шегувам). Но не ти споменах, че тук всеки шофира както намери за добре. Преживях толкова ситуации, в които ако аз бях зад волана щях да съм постоянно на спирачката, че рискът да съм скъсила живота си с някоя година не е за пренебрегване 😀 . Общо взето, както констатирахме, местните си казват „Каквото Буда ми е отредил“ и потеглят 😀 .

пътищата в Шри Ланка

 

Шест часа след отпътуването ни от столицата (казах ти, става бавно заради гъстотата на населени места, ограниченията в скоростта и ненормалното шофиране на местните, особено мотористи и тези с тук-тук), пристигнахме в Хабарана – малко градче на острова, в което щяхме да нощуваме, но преди това…

 

Отидохме на сафари!

Хабарана е известен с възможностите за туристи да видят от съвсем близо (нооо не прекалено близо) слонове. Когато спряхме с автобуса, за да се преместим в сафари джиповете, се натъкнахме на суматоха, която в първия момент не разбирахме. Секунди по-късно причината стана ясно видима за всички – тя си имаше хобот, огромни уши, бивни и толовище от над 3 тона. Цейлонски слон – един от четирите подвида азиатски слонове.

Цейлонски слон

 

Приятелчето на снимката е още бебе, но мъжките достигат височина до 3 метра и са си сериозно заплашителни. Видът е застрашен, според проучване от вече далечната 2011г. има около 600 останали индивида, а броят им намалява, тъй като са убивани от местните, които пък отбраняват посевите си.

 

азиатски слон

Сафари в Хабарана

 

Сафарито си е сафари, но на човек му трябва и почивка. За щастие хотелът ни бе част от парка и само на 10 минути от изхода му. Помниш ли какво ти казах за залезите в Азия (и в частност – Шри Ланка)? Още с влизането в парка на хотела се откри гледка на втория най-изумителен залез, който някога съм виждала (е, първия няма какво да го бие).

залез в хабарана

 

Град Сигирия, цар Каашапа и неговата прелестна крепост в небесата

Последният ден на острова бе предвиден за разходка из така известната (в смисъла на – „не си бил в Рим ако не си видял Папата“) скала – крепост. Отново, ставане в 6 сутринта бележеше началото на последното ни приключение. Съвсем рано сутринта, а температурите вече достигаха 30 градуса. Само ако знаех, че ме очаква изкачване на над 1800 стъпала и жарко слънце..

Сигирия - Шри Ланка

 

Та, май е време да ти разкажа приказката, която ме владее и до ден днешен (добре де, пиша този пътепис едва 5 дни след прибирането ми).

Било около 470 година. Шри Ланка била царство, ръководено от цар Датусена. Царят се влюбил в селска девойка без потекло и скоро им се родил син. Нарекли го Каашапа (Kashyapa). Не след дълго обаче царят се оженил за знатна жена, която да застане до него начело на царството. Появил се и техният наследник – Мугалана (Moggallana). Тъй като първородният син не бил със знатно потекло, тронът щял да заеме по-малкия. По думите на разказвача Каашапа не могъл да превъзмогне този факт и убил баща си край едно езеро. В Wikipedia пише друго – че Каашапа бил склонен да предприеме подмолни действия от своя наставник – ръководителят на царската армия.

Така или иначе старият цар бил мъртъв, а Каашапа, имайки властта на армията зад гърба си, поел управление над острова. Хората обаче не го харесвали, за тях той бил синът убиец. Затова и новият цар решил да премести столицата с цел ново начало и по-мирни времена. Спрял се на едно възвишение и скала, от която се виждали едва няколко метра. Около скалата имало храм и монаси. Наредил на хората си да я разкрият скалата до основата й, а монасите да релокират в новоизграден храм в близост. И всичко това само за 7 години (представи си, тук строим магистрала за 40) превърнал джунглестата местност в еквивалента на Версай – пищни градини, минерални извори и колекция от изкуство, на която всеки би завидял. Смята се, че чрез тази си демонстративност и „връщане на обществото“, Каашапа се надявал да „изкупи“ греха си.

крепостта в Сигирия

 

В омайно зелените си и свежи градини в подножието на крепостта, царят имал 2 двореца, в които слизал за аудиенции. На върха на крепостта бил основният дворец, от който се разкрива гледка над цялата околност. Два канала с крокодили охранявали резиденцията на Каашапа. Крепостта била непробиваема за врагове и малкият брат на царя, който за да се спаси, избягал в Индия. Азиатския Версай, така го наричат местните сега, вземайки предвид, че Версай е построен хиладолетие и отгоре по-късно.

Сигирия - Шри Ланка

гледка от Сигирия

 

След съграждането на крепостта, Каашапа наредил да изрисуват портрети на всяка от (забележи) 500-те му жени. В дворовете се носел смях, веселие и изкуството под различна форма било на почит. И така цели 12 години, докато един ден Мугалана не се завърнал от Индия и в заговор с ръководителя на армията на Каашапа (както се казва, каквото повикало, такова обадило) предизвикал Каашапа на открита битка в Хабарана (което означава „бойно поле“). Царят се съгласил. Качил се на бойния си слон и се отправил към уреченото място, с цялата армия зад гърба си. Хитрият Мугалана, обаче, бил устроил капан – кални участъци, които царският слон отказал да премине. В същия момент и армията на царя се разбягала и върнала. Каашапа останал сам. Знаейки какво му предстои, сам извадил острието си и сложил край на живота си.

Жените на цар Каашапа

 

В крайна сметка Каашапа получил своето място в безкрайността – и до ден днешен стотици хиляди хора чуват историята му, виждат част от това, което е съградил и се питат – „бил ли е наистина злодей или просто е бил на грешното място в грешното време“, изхождайки от това, че има хипотези, че майка му също е участвала в заговора срещу стария цар и Каашапа е бил само бушон в тази акция. Няма да разберем, но можем да се насладим на архитектурния размах на един далновиден владетел, неговия афинитет към изкуството и неповторимите гледки от палата му в небесата. Крепостта на Сигирия била открита през 1891 от британски изследовател. Стотиците (хилядолетие и отгоре) години вече си били казали думата и постройките, които служели на царя като дом, отдавна били естествено изчезнали под растителността на джунглата.

 

Последни часове в Шри Ланка

След запленяващата история за царя и неговата крепост се отправихме към храма, в който същия е преместил монасите при стартиране на „строежа“ на Сигирия. Място, на което може да се усети будизма и ценностите, които изповядва.

храм на Буда в Шри Ланка

Шри Ланка

статуи на Буда

С тези последни редове завършва и историята ми за това неочаквано и динамично пътешествие. Дали ми хареса?! Бих се върнала в Шри Ланка. Спокойствието във въздуха е неописуемо, гледките и природата са несравними, хората са мили, историята е във всяко камъче наоколо.

А да, без малко да забравя – другата причина да се върна са китовете 😀 Има т.нар. whale watching турове, а такава разходка в Индийския океан не е за пропускане.

Саундтракът на пътуването 🎧

 

ЗАД КАМЕРА

пътуване до Шри Ланка

Авторски публикации 17

2 коментара за “Шри Ланка – най-пленителните залези на Изтока!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре
%d bloggers like this: