Виетнам, улиците на Ханой

Виетнам – звук на клаксони, много ориз и заливът на спускащите се дракони

Според китайския календар 2022 е годината на черния воден тигър, но за мен си е откровено годината на Азия. След спонтанното пътешествие до пленителния остров на Шри Ланка, бе време да се запозная с азиатците и техните привички по-подробно и на тяхна земя, а именно – във Виетнам. Точно в края на лятото и в търсене на последните топло слънчеви лъчи все по на Изток, аз и група от три не по-малки лудетини се отправихме към Ханой. Какво се случи в рамките на почти една седмица – в няколко реда и десетки снимки по-долу.

 

Ха лонг бей

В началото на всичко е… Дубай 😀

И този път, неизбежно началото на пътешествието бе белязано от няколко часа трансфер на летището в Дубай. Който не знае (ама четете ги тези публикации, моля) – колосална постройка с нула наличие на свеж въздух, хиляди бързащи или не толкова международни пътници и часове, прекарани в придвижване от терминал X до терминал Y. Отправили сме се към Ханой – богатата на култура и разнообразие столица на Виетнам. До там ни отвежда чудовищно голям Boeing B777-300 или иначе казано – събираща цяло село летяща метална конструкция с над 250 места.

Полетът до Ханой е кратък за моите разбирания – едва 5 часа и 20 минути. След бърза и кратка проверка на летището потегляме към самия център на града, където щяхме да останем една нощувка. Защо една? Ще разбереш след малко.

Няма начин да си в Ханой и да не си „изкараш акъла“ поне 10 пъти за 5 минути, когато си по пътищата им. Малко по-късно ще ти разкажа впечатленията си за шофьорските им умения и привички, но отсега мога да заявя – или са пълни късметлии, или да овладели случайността толкова добре, че да оцеляват при абсурдни ситуации на пътя.

Виетнам - улиците на Ханой

Ханой – шум от клаксони, забързани хора, пазари и пазарлъци

Хотелът, в който отсядаме се намира в сърцето на центъра. Няма как да попаднеш на това място и почти моментално да не се потопиш в атмосферата му (както и в пот, вземайки предвид, че температурите бяха над 35 градуса). Първото нещо, което прави силно впечатление са малките, тесни улички, претъпкани със стоки за продан, къде по тезгяхите на импровизирани магазинчета, къде върху багажника на някой велосипед.

Виетнам - малките улици на Ханой

 

Бързо се разбира, че основния поминък на местните е търговията. Късметлиите, които продават в центъра и излагат стоките си пред очите (и портфейлите) на стотици хиляди чужденци, са навсякъде. Това прави и града толкова динамичен. Още на 30-тата минута установих – никога не съм била на място, на което има повече трафик от мотоциклети.

Трафик от мотори във Виетнам

Основното транспортно средство във виетнамската столица са именно моторите. Може да видиш всичко върху скутер – баща, майка и двете им деца, човек, който превозва куче, скутер, натоварен със стоки за продан.. всевъзможни комбинации и причудливи гледки, на които се дивиш, питайки се „как преодоляват законите на физиката?!“.

Човек с куче на мотор във Виетнам

 

От този факт следва и друго заключение – във Виетнам всяка дейност, свързана с ремонт на мотоциклети е печеливша, а най-продаваната стока (според мен), са каските. Да, правилно. Виетнамците може и да не се славят с много иновативни решения или съобразителност, нито пък с шофьорски умения, но явно държат на безопасността.

моторите във Виетнам

 

Въпреки динамичната обстановка и вечно бързащите хора, все ще се намери някой, който да ти се усмихне, или пък да се опита да ти продаде нещичко – я шапка, я храна с неясен произход, я електроника.

Жена продава цветя с колело - Ханой


Мъж продава шапки в Ханой

Азиатската кухня и нейните особености

Време е да ти разкажа за храната. Всеки, който ме познава по-добре знае, че обичам да си угаждам и ценя вкусната храна. Азиатската кухня никога не е била сред любимите ми, но пък възможността за експериментиране и опитване на нови вкусове винаги са били на първо място.

храната във виетнам

 

Поривите ми бяха възпрени още на първата вечер. До края на статията ще разбереш защо, но нека първо ти разкажа за виетнамците и начинът, по който се хранят. Към края на престоя си установих, че за тях храненето е събитие, събиране и традиция. За разлика от забързаните европейци, които хапват на крак или пък сами, азиатците превръщат този процес в социално мероприятие. Насъбират се около масата, всеки хванал своите клечки и под акомпанимента на писъци (не пищят, просто говорят така, сякаш си крещят един на друг), звучно изсмукват старателно всяка нудла.

улична храна в ханой

 

Ханой е колоритен град – както си вървиш по някоя тясна, пълна с боклуци улица (боклуци, защото там буквално няма кошове за отпадъци, хвърляш на улицата и в някакъв момент, незнайно кога, минава човек от тяхната версия на БКС да почисти), така пред теб се появява пищна, модерна и луксозна сграда, стояща в пълен разред със заобграждащата я обстановка.

Ха Лонг – спиращи дъха гледки и спиращи сърцето усещания

На следващия ден ни очакваше пътешествие из страната. Отправихме се към Ха Лонг – град в провинция Куанг Нин, на 170 километра източно от Ханой. За колко време се стига ли?! Като включим виетнамския трафик, липсата на светофари и кръгови, маркирани с няколко стрелки – 5 часа. Първоначалното усещане, влизайки в града, е като за курорт по родното Черноморие – светещи неонови надписи навсякъде, музика като от заведение, в което се забавляват стотици хора, море. Скоро щях да разбера истината зад този привиден полъх спокойствие. Но за това по-късно… сега нека ти разкажа за Ха Лонг бей и несравнимите гледки, които пълнят очите и душата.

Ха Лонг бей

 

Известен като залива на спускащите се дракони, Ха Лонг бей е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Състоящ се от над 1600 карстови острова, заливът впечатлява с тюркоазени води, причудливи форми на всеки от отделните острови и малки, почти романтични плажове. Добре, достатъчно с Wikipedia информацията, време е да открехна вратите на истината.

Действително мястото е вълшебно, някак откъснато от света и едновременно с това свързващо се с хората. Но именно последните правят така, че красотата да губи блясъка си ден по ден. Водите в залива са тюркоазени, да, но на всеки няколко минути пред очите ти се появява или пластмасова туба, или торбичка, фасове, всякакви опаковки от храна. Макар и под закрилата на ЮНЕСКО, Ха Лонг бей изглежда препълнен от хора и кораби (а бяхме извън сезон), а горивата на плавателните съдове напояват водата, която от привидно чиста се превръща в кошмар за всеки бял бански.

Ха Лонг бей от високо

В пещерата на Халонг бей

залез в ха лонг

Центърът на Ха Лонг

След насищащото на гледки, изгоряла нафта и азиатска храна пътешествие, имахме възможността да се разходим и из центъра на градчето. И тъкмо тук ще ти разкажа какво се крие зад привидно курортното усещане. Градът е празен. Буквално. Усещането да се разхождаш на такова място бе като сцена от филм на ужасите, в която се събуждаш в някое от американските предградия, излизаш на моравата – няма никой. Започваш да вървиш по улицата – няма никой. Мога да го сравня и с холивудско студио, в което всички декори са по местата си – лъскави и приветстващи, ала по улиците няма и жива душа.

Ха Лонг през нощта

Празните улици на Ха Лонг

Навсякъде около нас имаше луксозни дву, три-етажни вили, свързващи се помежду си от зелени алеи, на който сякаш допреди малко са били пълни с детски глъч, забързани хора, търговци, улични музиканти.. но в миг те са изчезнали.

Нямаше как да няма логично обяснение за наличието на този призрачен град. В крайна сметка, след кратко проучване в Google стана ясно, че арабска компания на име Limitless е имала грандиозен план да създаде луксозен курорт с куп съоражения, забавления и места з анастаняване. Проектът е стартирал през 2007 година и е бил на стойност 220 милиона. Световната криза обаче не е подминала и тях, което е довело до замразяване на всички процеси. Към днешна дата проектът отново е в активна фаза, този път оценен на над 550 милиона. Как ли ще изглежда Ха Лонг след няколко години?!

Масаж на краката? Защо не?!

Всеки човек си има неща, които не обича да прави или да му правят. При мен.. това винаги е било докосването на стъпалата (куп истории, повечето от които смешни, се разказват по тази тема).  Нооо, както казват – на ваканция и пътешествие не се брои. Затова и реших да дам шанс на една сръчна виетнамка да приложи всички заучени техники върху мен. Всъщност се оказа, че това е едно от най-приятните за тялото усещания. Как не съм знаела по-рано и защо реших да опитам едва в последния ден от престоя си във Виетнам.. това се питам и до днес. Но пък си имам важен научен урок – човек трябва да опитва нови неща, дори да е с предразсъдаци и да е сугестиран по темата.

масаж на краката в ха лонг

 

На следващия ден се отправихме обратно към столицата – Ханой. Няколко часа по-късно бяхме по малките, претъпкани с хора улички, търсейки последни находки и усещания, преди да полетим обратно към Дубай.

Успях да открадна още няколко кадъра, още малко спомени и впечатления от азиатската култура, битие и привички.

жена с плодове в ханой

мъж по улиците на ханой

 

В последните часове преди полета успях да опитам и най-вкусното нещо по отношение на храна – традиционна супа Фо. Начинът, по който се „сервира“ е най-интересното нещо – помниш ли като ти казах, че виетнамците превръщат храненето в обществено мероприятие и в източник на комуникция и забава?! Такъв бе и сегашния случай – в малко ресторантче в центъра, на всяка маса бе поставен котлон с къкрещ телешки бульон, а около него – сурови зеленчуци и пилешко месо. Идеята е настанилите се сами да приготвят супата си и да бъбрят сладко, докато сърбат от малки панички или се борят с клечки за всеки нудъл.

супа Фо във Виетнам

 

И с тези няколко последни снимки и реда текст, пътешествието ми във Виетнам приключи. Какво си взех от там ли?! Нови усещания, уроци, много шум в главата, красиви гледки и нови вкусове.

 

Авторски публикации 17

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре