Плажът на катедралите

Playa de las Catedrales, остров Панча и още нещо

Заедно с катедралата в Сантяго де Компостела в провинция Ла Коруня, плажът на Катедралите е сред най-посещаваните места в Галисия. И не напразно – As Catedrais (на галисийски) или Playa de las Catedrales (на испански) е признат на няколко пъти като един от най-зрелищните плажове в цяла Европа, поради което хиляди хора го посещават всеки ден.

Кантабрия

 

Как се озовах тук, защо избрах именно това място за начало на пътешествията си в Испания, защо (по дяволите) има разлика между галисийски и испански и кои бяха другите места, които посетих по пътя към плажа – ако имаш търпение, ще научиш по-надолу в публикацията 🙂

Още преди пристигането ми в Испания имах списък на местата, които задължително ще посетя. Номер едно в класацията бе именно прословутият плаж. Някак само от снимките публикувани в мрежата знаех, че това място е магично и точно от тук е редно да започне поредицата от уикенд приключения в страната на тореадорите, фламенкото и безумно вкусната морска храна.

Началото – малкото, типично испанско градче Mondoñedo [тапасите на пътешествието]

Началото на пътешествието ми започна от Луго – столица на едноименната провинция в област Галисия. От там до Катедралите разстоянието е пренебрежимите 120км. Затова и реших, че е добре пътьом да спра и за „още нещо“, или по-скоро – да разделя деня и локациите на разядка, предястие и основно (само който обича храната колкото мен ще разбере 😀 ).

Първата спирка бе град Mondoñedo (град само по статут, иначе си е село откъдето и да го погледнеш) – с популация от едва 3500 души, сгушен в дъното на долината, пропит с история и наследство.

град Mondoñedo

 

Типично за Испания, при все мащаба на града (селото), в центъра се намира катедралата Basílica de la Virgen de la Asunción. Откровено – има нещо, което ме плаши в тези огромни, хилядолетни постройки, изградени от вече потъмнели и обрасли с мъх камъни. Безспорно красиви и изящни, но същевременно някак тромави и мистериозни.

Катедралата Basílica de la Virgen de la Asunción

 

Затова и си спестих посещението на сградата в същинската й част и вместо това се отправих на обиколка по малките стръмни улички (която не продължи много дълго, вземайки предвид мащаба на този микрополис).

Разходка из Мондонедо

 

За краткия си престой в Испания едно знам със сигурност – испанците са очерователно мили и винаги готови да ти сътрудничат (макар, че галисийците са малко по-особена порода). И тук срещнах типичен пример в лицето на възрастна жена, която виждайки ме с фотоапарата в ръце започна без притеснение да ми говори на испански (или галисийски?!). Опитах се да обясня, че не съм учила испанска филология и шансът да разбера и пет думи клони към нула, но тя непоклатимо държеше да сподели каквото има за споделяне.

В крайна сметка, на универсалния език на жестовете успях да разбера, че буквално ме праща да се кача по един калдаръм (свят ми се зави само като видях положителната денивелация). Какво пък?! Защо да не послушам бабата, говореща ми на език, който почти не разбирам и да запретна крачоли по стръмния баир? Едва след няколко минути разбрах какво е имала предвид и защо така разгорещено ме пращаше в тази посока. Виждайки фотоапарата (и типичната ми туристическа персона) е решила да ме навигира до мястото, от което се разкрива забележителна гледка:

Гледка към Мондонедо

Мондонедо

 

От там, внимателно със спускането по хлъзгавите павета, се насочих обратно към центъра на града, където ме очакваше моята Vaca Blanca (бялата крава) или автомобилът, който взех под наем за целите на пътешествието.

 

По пътят към паркинга ми направи впечатление ясната и добре обозначена маркировка за Пътят към Сантяго (Camino de Santiago) – различни маршрути, водещи към крайната точка на пътешествието – Сантяго де Компостела в Северна Испания. Всяка година хиляди поклонници изминават различни дистанции (но не по-малко от 100км пеша или 200км с велосипед), за да отдадат чест пред останките на Свети Яков в Сантяго де Компостела (столицата на Галисия).

Още преди да бъда +1 в Кралство Испания бях чела и гледала за това „приключение“ и съвсем сериозно обмислям изминаването на част от маршрута на пролет (надявайки се времето да бъде малко по-благосклонно, тъй като в северозападна Испания обичайно вали на всеки час, после 10 минути пече слънце, след което отново започва да вали. Доказано!).

Пътят към Сантяго де Компостела

 

Следваща спирка – La Isla Pancha  [предястие]

Пътят ми продължи към Рибадео – малък град на брега на Кантабрия. Там ме очакваше предварително набелязана дестинация – остров Панча (La Isla Pancha на испански, Illa Pancha на галисийски, казах ти…). До него се стига изключително лесно, а испанците са се постарали навсякъде да има навигиращи табели, сочещи пътя. Тук ли е моментът да спомена, че максималната скорост за автомобили по главните пътища, включително магистралите е 120км/час? 

остров Панча

 

Непосредствено преди острова има паркинг, пейки, място за отдих и почивка. Следват само пет минути път пеша, след които се разкрива тази гледка:

 

Макар и да има площ по-малка дори от един хектар, на острова има два фара, единият от които е боядисан в бяло и синьо (типично, нали?). За съжаление, достъпът до самият остров е ограничен, защото… основната постройка се отдава под наем за нощувка (или повече) и е частна собственост. Всъщност цената за нощувка на острова никак не е висока – апартамент в „къщата“ може да бъде нает срещу 180€ на нощ. Отделен е въпросът как се спи под акомпанимента на разбиващите се в скалите вълни… За мен е немислимо и бих предпочела по-спокойна и „земна“ атмосфера. И все пак, ако ти се ходи и нощува във фар, на остров и нямаш проблем с шума – ето и официалния сайт на местенцето.

фарът на остров Панча

 

В случай, че го посетиш в летните месеци, не се надявай на това насително зелено. Целият остров е покрит с нещо като люлякови храсти, които в разгара на лятото са пурпурно лилави (провери в Google ако не вярваш) и е нереално красиво, дотолкова, че си мисля да намина пак след по-малко от година 😉

Illa Pancha

 

Но красотата не се изчерпва само на площта на острова. Около него и по крайбрежието има безброй пътечки, които водят до различни плажове. На един от тях се натъкнах на „гробище на октоподи“, така известните за района на Галисия деликатеси, които океана (също като мен) явно не харесва и захвърля. За октоподите и прословутите Pulpoteria заведения ще ти кажа след малко 😉

Около остров Панча

Около Рибадео

 

Заветната цел – Плажът на Катедралите [основно]

Както вече се досещаш, след цялото това обикаляне и насищане на душата и съзнанието с емоции, за сметка на празния стомах, се ориентирах към най-препоръчваното и култово ресторантЧЕ (цял ресторант с над 150 места), непосредствено до крайната точка на пътешествието ми.

От острова и Рибадео до Restaurante La Yenka ме деляха само 15км и също толкова минути.

Restaurante La Yenka

 

Бях чела за това заведение и за гордостта в менюто им – октопода (или Puplo, както ще го срещнеш из цяла Галисия). Макар и на снимката да е почти празно (тъй като заваля, обичайно…), само минути преди това беше препълнено, а на площадката различни на брой групи хора очакваха да се освободи маса. В крайна сметка и на моята улица изгря слънце, буквално и преносно, и малка маса за двама се освободи.

След над 20 минути чакане, изпълнено с най-голямото търпение, на което съм способна, сервитьор се появи и на нашата маса. Нямаше време за искане на меню, беше one time shot – или поръчваш сега, или забравяш за храна в рамките на час. Изстрелях „Pulpo, calamari y una cerveza, por favor“ със скоростта на светлината. Изненадана от усмивката, изпълнена с разбиране от страна на сервитьора, отново с онова мое търпение зачаках. Няколко минути по-късно търпението ми бе възнаградено с типичните за региона и препоръчани за ресторанта ястия:

Октопод и калмари в Yenka reataurante

 

Часът вече бе около 15:30, което бе от особено значение, тъй като отливът настъпваше след броени минути. Защо е важен отливът ли? Защото за да видиш прословутите Катедрали е добре да посетиш мястото по време на отлив. Именно тогава може да бъде достъпена пясъчната зона на плажа и да се оркрият така красивите гледки. А и по време на прилив всичко от това, което виждаш на снимките остава под водата. За целта се бях информирала точно в колко часа ще настъпи отлива и в колко часа ще е в най-ниската си точка, като в мрежата има доволно уеб сайтове с информация по темата, но аз избрах този за най-достоверен източник.

От ресторанта до плажа води панорамен дървен мост, с не едно и две места, разкриващи зашеметяващи гледки.

пътят към плажа на Катедралите

Playa de las Catedrales views

 

По кое време на годината е най-добре да посетиш Playa de las Catedrales?

Плажът може да бъде посетен целогодишно. С няколко условности. Ако планираш да го направиш през летните месеци (май-август), ще се наложи да резервираш предварително визитата си. Това се дължи на високия интерес към красотата, която мястото разкрива, а от Галисийската управа се грижат старателно за опазването й, затова и са установили този регламент.

 

В моят случай нямаше нужда от резервация, тъй като се озовах тук в началото на октомври. Бях с нагласата, че по това време на годината няма да има кой знае колко хора и моментът ще е много подходящ за снимки, за разходка „на спокойствие“. Да, ама не! Дори и при 15-16 градуса и „лек“ дъжд имаше стотици хора. Опитвам да си представя как изглежда мястото през лятото, около Великденските празници и всички ваканционни периоди… Казах лек дъжд, защото тук дори и да вали на хората като че ли не им пука. Любопитното е, че и моята представа за лошо време започна да придобива различна форма 😀

Плажът на Катедралите през Октомври

 

Именно благодарение на променената си (или разширена) представа за лошо време реших, че за да взема максимума от посещението си на плажа и да стигна до емблематичната арка, ще събуя обувките си, ще запретна крачоли… и ще прецапам до колене през водата с температура под 15 градуса. 😀

Боса в океана

 

Дали си заслужаваше ли?! Безспорно! В моменти като този осъзнаваш колко безсилен си пред силата на природата. В случая, прецапваш до някоя от скалите, но само след 30 минути тя е изцяло под вода. За момент се замислих какво ли би било, ако по някакъв знаен и незнаен начин останеш на плажа без опция да се изкачиш по стъпалата и прилива дойде… Затова и е от ИЗКЛЮЧИТЕЛНА важност да следиш нивото на водата и да си винаги с едно на ум кога и колко бързо може да се „измъкнеш“. Мястото е много красиво и представата за време лесно се губи, но ако не се обърне нужното внимание, рискуваш да се поставиш в реална опасност.

as catedrais

 

За десерт си оставих пряката гледка към арката, която е и най-емблематична за целият плаж. Отново с обувки в ръка, чорапи в джобовете и внимателни стъпки се отправих към друга скала, върху която да акустирам. Реално по време на най-ниската точка на отлива всичко това нямаше да ми се наложи, но това щеше да се случи след час, което по ред причини не успях да дочакам (но пък имам добра причина да се завърна 😉 ).

За снимка на скалата

Арката на плажа на Катедралите

 

С това първото ми испанско приключение вървеше към своят край. Емоциите преливаха, очите ми светеха и бях толкова пленена от красотата на природата в този регион, че ги нося със себе си дори сега – няколко дни по-късно, а и съм убедена, че дълго, дълго време ще се рея в мислите си за това място.

човек с чадър на плажа

 

 

ЗАД КАМЕРА

Петя зад камера

Петя Петкова

 

Дата: 10.10.2020
Техника: Sony a6000 и GoPro 7 Hero Black

Авторски публикации 13

Един коментар за “Playa de las Catedrales, остров Панча и още нещо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре