Тромсьо, Норвегия: една (не)сбъдната мечта!

Това пътуване се роди толкова спонтанно, колкото и в действителност бе. На петъчна раздумка в The Gin House моята най-добра приятелка сподели за възможността да отидем до Норвегия и по-важното – как подаръкът ми за Коледа ще е не какво да е, а whale watching – преследване на китовете в Северно море (само хората, които ме познават знаят какво китовете означават за мен).

Пълната история – в няколко реда по-долу 😀

Началото – бързо кафе, 3 сутинта в Неделя

Потеглихме от София в неделя, 6:00 сутринта. Предстояха ни 3 полета – до Мюхен, оттам до Осло, и накрая – до Тромсьо – един от най-северните градове на Норвегия (само за справка, на 1700км и 2 часа полет от Осло).

Още на летището в Осло стана ясно, че в Норвегия явно са си написали Covid-19 домашното – не бе необходимо да носим маски където и да е. Но все пак аерогарата се усещаше празна… Това не ми попречи да видя замисъла при проектирането и изпълнението му – дървени греди по таваните (напомнящи весла на лодки) и солиден, отново дървен под.

 

 

Бързо впечатление още от столицата на Норвегия – в тази страна стандартът на живот е безумно висок!  За справка – 2 бургера и две бири – 65 евро.

 

И понеже си падам по статистическите данни – в Норвегия живеят малко над 5 милиона души, средната месечна заплата е 8000 щатски долара, страната е сред първите по износ на петрол и природен газ, изнася също „вода от мивката“, която в други евопейски държави се маркетира като „Минерална вода от Норвегия“. На който му е интересно – мрежата гъмжи от статии/видеа по темата как норвежците го правят. Икономиката на тази страна е тема на съвсем друга статия.. но няма да спестя впечатленията си.

Бирата е сладка до моментът, в който не разбереш, че имаш 20 минути до следващия полет

Как така на пътешествие без приключение?! Някои от вас вероятно си спомнят предаването „Луда надпревара“, в което двама души имат за цел да обикалят из различни страни, в различни континенти, с ограничен бюджет и най-вече – време!

Това се случи и на нас, нережисирано, без сценарий.

Оказа се, че багажът трябва да се пре-чекира преди върешния полет Осло – Тромсьо и разбрахме това, отивайки спокойно към гейта, блажено насладили се на обяда си. Е, толкова калории изгорихме, че тези баснословно скъпи бургери останаха в миналото само за 15 минути.

Магия, късмет.. добро стечение на обстоятелствата (или просто здрава физика и психика, за да пробягаш над 3км в рамките на 15 минути из летището) ни отведе в кабината на самолета, потни, но спокойни, че най-доброто предстои!

Два часа по-късно бяхме в северната приказка, наречена Тромсьо

На приземяване се открива гледка, която може да се види само по коледните картички – еднотипни, цветни и старателно подредени къщички, топли светлини, снежни хълмове. Още със слизането от самолета еуфорията беше несравнима!

 

Мислиш си, че е 8 вечерта ли?! Не! Кацнахме в 3 следобяд, а по това време на годината слънцето (ако изобщо има такова) залязва околo 2 часа след обяд.. Това бе и най-странното за моите възприятия – да имаш само 3-4 часа дневна светлина и още по обяд да започне да смрачава. Била съм в други континенти, в други часови зони.. но това е нещо, което виждам за първи път (и съвсем честно – не ми харесва).

Fun fact – твърди се, че норвежците са сред най-щастливите хора в света. Не ми звучи убедително. Макар и да имат несравнимо красива околна среда, кой би бил щастлив, ако прекарва само 2-3 часа под слънцето на ден?! (това се отнася само за най-северните точки).

Разходка из Тромсьо

Стига толкова за моите мисли и разсъждения. Беше време да се потопим в света на местните, както те си знаят. Бързо настаняване в хотела и марш навън – в неделя, 3 следобяд, в снеговитото, но не неприятно студено време. И на какво да попаднем..

На българи!

Ще ти разкажа и по-късно, но явно процентовото съотношение на българи в Норвегия е близко до.. толкова, че да се оглеждаш, докато изричаш някоя непристойна дума на ма*ната си, знаейки, че отвсякъде дебнат български уши 😀

 

Из малкото северно градче вече се носеше Коледната атмосфера и нямаше как да остане незабелязана от обектива ми.

 

 

Разходихме се и до пристанището, при което имахме среща само след няколко часа, но за това след малко.

 

Градчето е наистина малко (около 75 000 души популация) и за не повече от 20 минути може да се обиколи центъра му. И какво друго да правиш в неделя, в 4 следобяд.. освен да пиеш Glögg – това, което ние наричаме греяно вино, но норвежците си го украсяват с техния си „благозвучен език“.

Fun fact – отне ни 10 минути да обясним на бармана в местни заведение, че искаме греяно вино и макар да го обрисувахме съвсем детайлно, тя не ни разбра. Добре, че Google ни беше под ръка.

 

За момент се запитах как така норвежците се нареждат сред най-щастливите нации на света, след като тук след 4 следобяд в неделя няма никакъв живот (или поне ние не случихме на такъв, в смисъла на urban култура), младежите се скитат сякаш безцелно по улиците, а всички заведения затварят в 6 вечерта.

И все пак попаднахме на бар, всъщност – най-малкия бар във Вселената!

 

Неизвестен за мен факт допреди пристигането ми – в тази страна консумацията на алкохол извън територията на заведението, което го издава, е забранена! Глобата е 2000 евро. Цена fair enough за вкусно питие след горещ душ..

И ето как 3 часа след пристигането си в Норвегия станах контрабандист!

На греяно вино.. от „бара“ до хотела ни, който отстоеше само на 100м. от барчето. Предстоеше кратка нощ – само след няколко часа щяхме да плаваме по следите на най-големия бозайник – Моби Дик. 🐳

Сутрините в Тромсьо не се различават от останалите часове на деня особено – студ, подплатен от бърз вятър и известно количество дъжд. Хотелът ни бе до пристанището и макар да ни деляха само 5мин. пеша от мястото на срещата с компанията, която организира тура, се понаквасихме.

 

 

Минути по-късно стана ясно, че само желание да видиш китове не е достатъчно. Бурята си каза думата и „разходката с лодка“ бе отменена. В такива моменти се чудиш действително ли се случва или просто на ум превърташ всички възможни варианти, в които нещо може да се обърка.

Както стана ясно – Човекът не е по-могъщ от Природата

 

Бележка: ако се чудиш какви са тези скулптури на човек, гледащ в безкрая: дело са на Антъни Гормлей – aнглийски скулптор и автор на инсталации. Tворбата му „Северният ангел” е едно от популярните скулптурни произведения в съвременното английско изкуство и е сред емблематичните прояви на днешната английска култура.

Какво да правиш в 75 хилядно градче, забито до Северния полюс при лошо време?

Ядеш и спиш 😀 В крайна сметка се примирихме със съдбата си и посетихме местен ресторнат, в който го раздавахме „експериментално“ и опитахме… елен. Едно нещо може да се каже за норвежката кухня – във всичко се слага по едно пакетче масло и флакон майонеза. А скаридите им идват директно с хайвера.

 

Кратка почивка в хотела и се озовахме на път, преследвайки..

Северното сияние (Aurora Borealis)

И под преследване имам предвъд съвсем буквално преследване! Потеглихме от Тромсьо в 6 вечерта, запътили се към Балсфьорд, градче, отстоящо на около 100км. Разбира се, това бе просто посока, а не крайна дестинация. Да преследваш сиянието може да се превърне в дълга и изморителна разходка, а може и да отнеме само 10-20км пътешествие, докато от някоя просторна долина се открие гледка към изпъстрените небеса.

В нашият случай бе първото. Час и половина след потеглянето шофьирът на буса ни забеляза типичното движение в небесата и спряхме. Излязохме навън и започнахме да газим из снега в поле, граничещо с ледено студено езеро.

Какво виждаш в небето ли?

Не това, което е на снимките. Или поне не така наситено, не така интензивно.

 

В приказките, в Коледните разкази, във филмите.. създали сме си ярък и магичен образ за това явление, като че ли самия Дадо Коледа се пързаля по вълните на светлината.. но в действителност, с невъоражено око е малко по-различно.

Въпреки това, преживяването беше несравнимо. Да си насред северната и сурова пустош на Норвегия, нагазил в сняг и само сред група от 10-12 души.. да, несравнимо е.

За да попием максимално от преживяването, хората от компанията, която организира преследването на Аурората, ни стъкмиха лагерен огън и си спретнахме снежно барбекю. Съвет: не е за хора само с едно яке за цялото пътуване, освен ако нямате проблем всички в самолета да ви гледат така, сякаш в раница на гърба си носите запалени въглени 😀

Пътят на връщане се усети дълъг и отпускащ – на топло след няколко часа, прекарани в снега. Предстоеше ни да „спим бързо“, тъй като само след 4 часа трябваше да сме на летището, гонещи първия самолет за Осло.

Столицата на Норвегия – подреден шик

Осло впечатлява с архитектурата си – консистентна и обрана, няма да видиш кич, сгради с футуристични фасади или неонови светлини. И не, че норвежците не си падат по модерните технологии – за пример, цяла сграда побираше последните модели на автомобилна компания, за която не бях чувала преди – NIO – футуристични, електрически, сякаш излезли от филм на бъдещето автомобили.

Макар и не гъсто населен (малко над 600 хил. души), Осло и центърът му бяха пълни с хора. Местни и чужденци обикаляха из сякаш излезлия от приказките Коледен базар, на който производители и ресторантьори предлагаха вкусни изкушения и топло настроение. От филе от.. елен, през домашен марципан и така популярните там захаросани ябълки (които, както установихме, младежите обожават).

Вечерта ни приключи в хотела, само на метри от суматохата около базара и сърцето на града, а аз, допивайки последната си норвежка бира (с риск да трябва да тегля кредит за нея 😀 ) се замислих какво нещо са мечтите на човек.. Как те са движеща сила в ежедневието ни, в животите ни. Какво бихме били, ако не мечтаехме, ако не надминавахме себе си и възможностите си? Не знам. Но знам, че дори една мечта да не бъде осъществена, макар и да е била планирана стъпка по стъпка, има причина. Колкото и клиширано да звучи. Та.. не видях китове там и тогава, но кой знае къде, кога и как ще ги пресрещна по пътя им из безкрайните океани..