Около огъня, чакайки сиянието

Тромсьо, Норвегия: една (не)сбъдната мечта!

Това пътуване се роди толкова спонтанно, колкото и в действителност бе. На петъчна раздумка в The Gin House моята най-добра приятелка сподели за възможността да отидем до Норвегия и по-важното – как подаръкът ми за Коледа ще е не какво да е, а whale watching – преследване на китовете в Северно море (само хората, които ме познават знаят какво китовете означават за мен).

Пълната история – в няколко реда по-долу 😀

Началото – бързо кафе, 3 сутинта в Неделя

Потеглихме от София в неделя, 6:00 сутринта. Предстояха ни 3 полета – до Мюхен, оттам до Осло, и накрая – до Тромсьо – един от най-северните градове на Норвегия (само за справка, на 1700км и 2 часа полет от Осло).

Още на летището в Осло стана ясно, че в Норвегия явно са си написали Covid-19 домашното – не бе необходимо да носим маски където и да е. Но все пак аерогарата се усещаше празна… Това не ми попречи да видя замисъла при проектирането и изпълнението му – дървени греди по таваните (напомнящи весла на лодки) и солиден, отново дървен под.

 

Летището в Осло

 

Бързо впечатление още от столицата на Норвегия – в тази страна стандартът на живот е безумно висок!  За справка – 2 бургера и две бири – 65 евро.

Бургери на летището в Осло

 

И понеже си падам по статистическите данни – в Норвегия живеят малко над 5 милиона души, средната месечна заплата е 8000 щатски долара, страната е сред първите по износ на петрол и природен газ, изнася също „вода от мивката“, която в други евопейски държави се маркетира като „Минерална вода от Норвегия“. На който му е интересно – мрежата гъмжи от статии/видеа по темата как норвежците го правят. Икономиката на тази страна е тема на съвсем друга статия.. но няма да спестя впечатленията си.

Бирата е сладка до моментът, в който не разбереш, че имаш 20 минути до следващия полет

Как така на пътешествие без приключение?! Някои от вас вероятно си спомнят предаването „Луда надпревара“, в което двама души имат за цел да обикалят из различни страни, в различни континенти, с ограничен бюджет и най-вече – време!

Това се случи и на нас, нережисирано, без сценарий.

Оказа се, че багажът трябва да се пре-чекира преди върешния полет Осло – Тромсьо и разбрахме това, отивайки спокойно към гейта, блажено насладили се на обяда си. Е, толкова калории изгорихме, че тези баснословно скъпи бургери останаха в миналото само за 15 минути.

Магия, късмет.. добро стечение на обстоятелствата (или просто здрава физика и психика, за да пробягаш над 3км в рамките на 15 минути из летището) ни отведе в кабината на самолета, потни, но спокойни, че най-доброто предстои!

Два часа по-късно бяхме в северната приказка, наречена Тромсьо

На приземяване се открива гледка, която може да се види само по коледните картички – еднотипни, цветни и старателно подредени къщички, топли светлини, снежни хълмове. Още със слизането от самолета еуфорията беше несравнима!

летището в Тромсьо

 

Мислиш си, че е 8 вечерта ли?! Не! Кацнахме в 3 следобяд, а по това време на годината слънцето (ако изобщо има такова) залязва околo 2 часа след обяд.. Това бе и най-странното за моите възприятия – да имаш само 3-4 часа дневна светлина и още по обяд да започне да смрачава. Била съм в други континенти, в други часови зони.. но това е нещо, което виждам за първи път (и съвсем честно – не ми харесва).

Fun fact – твърди се, че норвежците са сред най-щастливите хора в света. Не ми звучи убедително. Макар и да имат несравнимо красива околна среда, кой би бил щастлив, ако прекарва само 2-3 часа под слънцето на ден?! (това се отнася само за най-северните точки).

Разходка из Тромсьо

Стига толкова за моите мисли и разсъждения. Беше време да се потопим в света на местните, както те си знаят. Бързо настаняване в хотела и марш навън – в неделя, 3 следобяд, в снеговитото, но не неприятно студено време. И на какво да попаднем..

На българи!

Ще ти разкажа и по-късно, но явно процентовото съотношение на българи в Норвегия е близко до.. толкова, че да се оглеждаш, докато изричаш някоя непристойна дума на ма*ната си, знаейки, че отвсякъде дебнат български уши 😀Тромсьо следобяд

 

Из малкото северно градче вече се носеше Коледната атмосфера и нямаше как да остане незабелязана от обектива ми.

Поставяне на коледна украса в Тромсьо

 

Коледно настроение в Тромсьо

 

Разходихме се и до пристанището, при което имахме среща само след няколко часа, но за това след малко.

Пристанището в Тромсьо

 

Градчето е наистина малко (около 75 000 души популация) и за не повече от 20 минути може да се обиколи центъра му. И какво друго да правиш в неделя, в 4 следобяд.. освен да пиеш Glögg – това, което ние наричаме греяно вино, но норвежците си го украсяват с техния си „благозвучен език“.

Fun fact – отне ни 10 минути да обясним на бармана в местни заведение, че искаме греяно вино и макар да го обрисувахме съвсем детайлно, тя не ни разбра. Добре, че Google ни беше под ръка.

Норвежко греяно вино

 

За момент се запитах как така норвежците се нареждат сред най-щастливите нации на света, след като тук след 4 следобяд в неделя няма никакъв живот (или поне ние не случихме на такъв, в смисъла на urban култура), младежите се скитат сякаш безцелно по улиците, а всички заведения затварят в 6 вечерта.

И все пак попаднахме на бар, всъщност – най-малкия бар във Вселената!

Най-малкият бар във Вселената

 

Неизвестен за мен факт допреди пристигането ми – в тази страна консумацията на алкохол извън територията на заведението, което го издава, е забранена! Глобата е 2000 евро. Цена fair enough за вкусно питие след горещ душ..

И ето как 3 часа след пристигането си в Норвегия станах контрабандист!

На греяно вино.. от „бара“ до хотела ни, който отстоеше само на 100м. от барчето. Предстоеше кратка нощ – само след няколко часа щяхме да плаваме по следите на най-големия бозайник – Моби Дик. 🐳

Сутрините в Тромсьо не се различават от останалите часове на деня особено – студ, подплатен от бърз вятър и известно количество дъжд. Хотелът ни бе до пристанището и макар да ни деляха само 5мин. пеша от мястото на срещата с компанията, която организира тура, се понаквасихме.

 

Тромсьо

 

Минути по-късно стана ясно, че само желание да видиш китове не е достатъчно. Бурята си каза думата и „разходката с лодка“ бе отменена. В такива моменти се чудиш действително ли се случва или просто на ум превърташ всички възможни варианти, в които нещо може да се обърка.

Както стана ясно – Човекът не е по-могъщ от Природата

 

Бележка: ако се чудиш какви са тези скулптури на човек, гледащ в безкрая: дело са на Антъни Гормлей – aнглийски скулптор и автор на инсталации. Tворбата му „Северният ангел” е едно от популярните скулптурни произведения в съвременното английско изкуство и е сред емблематичните прояви на днешната английска култура.

Антъни Гормлей - Северният ангел

Какво да правиш в 75 хилядно градче, забито до Северния полюс при лошо време?

Ядеш и спиш 😀 В крайна сметка се примирихме със съдбата си и посетихме местен ресторнат, в който го раздавахме „експериментално“ и опитахме… елен. Едно нещо може да се каже за норвежката кухня – във всичко се слага по едно пакетче масло и флакон майонеза. А скаридите им идват директно с хайвера.

 

Кратка почивка в хотела и се озовахме на път, преследвайки..

Северното сияние (Aurora Borealis)

И под преследване имам предвъд съвсем буквално преследване! Потеглихме от Тромсьо в 6 вечерта, запътили се към Балсфьорд, градче, отстоящо на около 100км. Разбира се, това бе просто посока, а не крайна дестинация. Да преследваш сиянието може да се превърне в дълга и изморителна разходка, а може и да отнеме само 10-20км пътешествие, докато от някоя просторна долина се открие гледка към изпъстрените небеса.

В нашият случай бе първото. Час и половина след потеглянето шофьирът на буса ни забеляза типичното движение в небесата и спряхме. Излязохме навън и започнахме да газим из снега в поле, граничещо с ледено студено езеро.

Какво виждаш в небето ли?

Не това, което е на снимките. Или поне не така наситено, не така интензивно.

Северното сияние

 

В приказките, в Коледните разкази, във филмите.. създали сме си ярък и магичен образ за това явление, като че ли самия Дадо Коледа се пързаля по вълните на светлината.. но в действителност, с невъоражено око е малко по-различно.

Въпреки това, преживяването беше несравнимо. Да си насред северната и сурова пустош на Норвегия, нагазил в сняг и само сред група от 10-12 души.. да, несравнимо е.

За да попием максимално от преживяването, хората от компанията, която организира преследването на Аурората, ни стъкмиха лагерен огън и си спретнахме снежно барбекю. Съвет: не е за хора само с едно яке за цялото пътуване, освен ако нямате проблем всички в самолета да ви гледат така, сякаш в раница на гърба си носите запалени въглени 😀

Лагерен огън насред снега

Пътят на връщане се усети дълъг и отпускащ – на топло след няколко часа, прекарани в снега. Предстоеше ни да „спим бързо“, тъй като само след 4 часа трябваше да сме на летището, гонещи първия самолет за Осло.

Столицата на Норвегия – подреден шик

Осло впечатлява с архитектурата си – консистентна и обрана, няма да видиш кич, сгради с футуристични фасади или неонови светлини. И не, че норвежците не си падат по модерните технологии – за пример, цяла сграда побираше последните модели на автомобилна компания, за която не бях чувала преди – NIO – футуристични, електрически, сякаш излезли от филм на бъдещето автомобили.

Центъра на Осло

Галерия в Осло
Коледно настроение в Осло
Макар и не гъсто населен (малко над 600 хил. души), Осло и центърът му бяха пълни с хора. Местни и чужденци обикаляха из сякаш излезлия от приказките Коледен базар, на който производители и ресторантьори предлагаха вкусни изкушения и топло настроение. От филе от.. елен, през домашен марципан и така популярните там захаросани ябълки (които, както установихме, младежите обожават).

Коледен базар в Осло
Вечерта ни приключи в хотела, само на метри от суматохата около базара и сърцето на града, а аз, допивайки последната си норвежка бира (с риск да трябва да тегля кредит за нея 😀 ) се замислих какво нещо са мечтите на човек.. Как те са движеща сила в ежедневието ни, в животите ни. Какво бихме били, ако не мечтаехме, ако не надминавахме себе си и възможностите си? Не знам. Но знам, че дори една мечта да не бъде осъществена, макар и да е била планирана стъпка по стъпка, има причина. Колкото и клиширано да звучи. Та.. не видях китове там и тогава, но кой знае къде, кога и как ще ги пресрещна по пътя им из безкрайните океани..

Авторски публикации 15

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре