остров Диапорос с каяк

Oбиколка на остров Диапорос с каяк [GoPro]

Днес реших да ви споделя за едно кратко, но наситено с позитивни емоции и паметни за мен преживявания, което осъществих в периода 2.7.2020 – 6.7.2020 година. Предложението се появи от моя близка, която вече трета година плава из Егейско и Бяло море на каяк. Е, тази година реших и аз да се включа. Опита ми с плаването се състоеше в половинчасово шляпане с греблото на един каяк във Варна миналото лято. Тоест – никакъв! Реших, обаче, че именно това е чудесна възможност да науча нещо ново, докато междувременно откривам нови красиви места в съседна Гърция и по-конкретно – около остров Диапорос (с площ от едва малко над 3кв.км).

И така, с малко подготовка, изразяваща се основно в упражнения, натоварващи рамената и ръцете, покупки (като непромокаема чанта, акваобувки и пр.), палатка на заем от приятел, се устремих към мястото на срещата за потегляне – Долни Богров. Потеглихме в 2 през нощта, за да си спестим забавяне на границата (Кулата).

 

Пристигане в Ормос Панагиас
Пристигане в Ормос Панагиас

 

Няколко часа (7 или 8, лесно се губи представа за времето, когато спиш на задната седалка 😀 ) пристигнахме в Ормос Панагиас – китно градче на западния бряг в началото на Ситония. Пихме по едно освежаващо кафе, хапнахме от неземно вкусните им закуски (баничка със спанак и сирене, каквито моята баба не е и сънувала да приготвя) и се отправихме към прословутия рибен пазар, откъдето да си закупим прясна риба, в моя случай – фагри, или както вечерта установих – една от най-вкусните риби, които съм опитвала. 🐟

 

 

От там се отправихме към къмпинг Реа (който е на 10 минути от пазара), намиращ се в селцето Вурвуру. Опита ми с къмпингуване (както вероятно се досещате) бе нулев – никога не се бях настанявала в такъв тип пространство, нито пък бях спала в палатка. Та, последва паркиране на буса с ремаркето, натоварено с десет каяка и багажа на всички пасажери и преместването му до мястото на бъдещия ни лагер. Излишно е да споделям, че нямах ни най-малка идея как се „опъва“ палатка. А моята бе, както по-късно се шегувах, „тристаен апартамент в Лозенец“ – Marabut Nomada. ⛺ Както и да е, след 2 часа въртене, чудене и помощ от момчетата от групата (които също за първи път се сблъскаха с такъв вид палатка), лагера бе готов. Нямах търпение да влезем във водата!

И така, в ранния следобед вече бях нахлузила спасителната жилетка (надявайки се да не ми се налага да разчитам на нея), с гребло в ръце и крака… на сушата. Трябваше да се проведе кратък инструктаж и основни моменти при гребането. Оказа се, за моя изненада, че каяка имал и педали. Ами да, нали някак трябва да се управлява, помислих си. Настаних се в двоен каяк с моя приятелка (с опит по-малък и от моя никакъв), която бързо назначихме за капитан на нашия, надявахме се, непотопяем кораб. В гребането от двама в каяк екипната работа е всичко! Капитанът, освен да управлява Cruiser-a ни, трябваше и да следва темпото, което задавах. 🛶

 

Първо плаване с каяк
Първо плаване с каяк
Кратка среща във водата :D
Кратка среща във водата

 

Първото ни плаване бе кратко, макар и тогава да не го осъзнавах. Отправихме се към о-в Диапорос и един сравнително малък плаж (с много тясна пясъчна ивица), където щяхме да прекараме остатъка от деня и да посрещнем залеза (или да изпратим слънцето?!). Основен момент в каяк приключението е снабдяването с термос. Защо ли?! И аз си зададох този въпрос, когато разглеждах списъка с необходими неща преди потеглянето и реших, че такъв не ми трябва. Просто е – когато си на плаж и то обграден от искрящо чиста, синя вода и малки островчета, окичени с маслинови дръвчета и други зелении, някак ти се приисква… да си имаш един коктейл и да му се насладиш, съзерцавайки делата на майката Природа по тези географски ширини. Добрата новина бе, че в къмпинга имаше магазинче (а обслужващия персонал бе Ивето – българка), в което знаеха, че термосите са стока с висок процент на търсене, та на следващия ден в непромокаемата ми чанта вече можеше да се намери термос, пълен със смес от приятен джин и гръцкия еквивалент на лимонада, плюс 3-4 бучки лед, разбира се.

 

 

Отплаването ни от плажа към къмпинга бе ВПЕЧАТЛЯВАЩО! Около 20:50 часа, тъкмо когато слънцето бе ниско долу, почти скрило се зад възвишенията на хълмовете. Предстояха ни 30 минути гребане право към залеза и към лагера ни. Водата бе почти като стъкло, а гребането – леко и приятно. Гледката пред носа на каяка… неописуема, затова и просто я документирах.

 

 

В лагера бързо спретнахме импровизирана кухня, а рибата, закупена по-рано от пазара, бързо се озова в барбекюто. Едно от нещата, които вероятно никога няма да забравя (или ще се постарая да не забравя), бе нощното небе над Ситония – феерия от тъмно, тъмно синьо кадифе и безброй звезди, по-ярки от коледни лампички. И разбира се – единствената падаща звезда, която видях! 🌌 Ден едно бе повече от страхотен и бях изпълнена с емоции като за цял документален филм. Следваше първа нощ в тристайния апартамент, под открито небе.

Учудващо, наспах се повече добре. Това се дължеше или на чистия въздух, или на няколкото бири преди лягане 🍻 . Предстоеше ни най-пълноценният от към гребане ден. След бързо разсънване, състоящо се в две дози кафе и душ, обилна закуска с палачинки (да, с шоколад), се отправихме към Синята лагуна, като по пътя имахме две междинни спирки за по час и малко, по време на които си почивахме, плувахме, хапвахме… Лагуната е и една от забележителностите на района – и как не, след като предлага кристално чиста, синя вода, диви плажове и изобилие на слънчеви лъчи!

 

Синята лагуна
Синята лагуна
Синята лагуна - остров Диапорос
Още красиви гледки

Прекарахме там… не знам колко часа. Истината е, че поне за мен, при плаване и пребиваване от плаж на плаж, губя тотална представа за времето. Прибрахме се преди залез. След нормалните освежителни процедури се озовах в таверната на къмпинга. Гърците се оказаха много гостоприемни. Собственика на ресторанта отрупа масата ни с морски деликатеси (и безчет бири) като комплимент от заведението. Озовахме се в компанията на местен момък и вечерта беше изпълнена със забавни моменти, като продължи до близо 3 часа. Но на такива места човек не се тревожи как ще се чувства на следващия ден – просто знаеш, че десет минути, прекарани във водата, отмиват всякаква сънливост и главоболие.

 

Акостиране на Синята лагуна
Акостиране на Синята лагуна

 

Така и стана, на следващия и последен ден – неделя. Около обяд се озовахме в каяците и загребахме устремено към първата си дестинация за деня – малък параклис, разположен върху едни скали, издигащи се едва на 30-40см от морското равнище (дали някога ще се озове под вода?!).

 

Параклисче на скалите до остров Диапорос
Параклисче на скалите

 

А срещу него – на брега на ръкава, се намира Кaragatsi beach – малък плаж, зад който има три вили за гости, коя от коя по-прохладни и приканващи гостите си. Обещах си, че някой ден ще дойда в някоя от тях, за да прекарам една седмица, въоръжена единствено с каяк и няколко книги (да, без интернет).

 

Кaragatsi beach
Кaragatsi Beach

 

След прекарани час или два (кой ти ги брои) на този изумителен плаж с една от най-чистите води, които бях виждала след тази в Занзибар, се отправихме за по питие към Talgo beach. Три дни във водата и в къмпинга в село, чийто магазинчета и ресторанти се броят на едната ми ръка, имахме нужда от цивилизация и малко плажен айляк с коктейл в ръка.

 

Talgo beach Premium Bar близо до остров Диапорос
Talgo Premium Bar

 

Гребането до дестинацията ни продължи може би 40 и повече минути. Акостирахме на малкия плаж, в левия му край, тъй като десния бе обособен като почивна зона за гостите на бар Talgo Premium. Натам се отправихме и ние. Подплатени с по питие и съвсем прилагащи максимата La Dolce Far Niente (свободата да не правиш нищо), си прекарахме няколко часа, наслаждавайки се на приятна клубна музика, вкусни коктейли, красиви тела по плажа, спираща дъха гледка към водата.

 

 

И както всяко нещо – и това приключение си имаше своя край. След сладките коктейли и едно кръгче (буквално) с каяк единичка (за теста), се отправихме към лагера, където трябваше грижливо да измием и подсушим превозните си средства за вода, да съберем багажа, да кажем „чао“ на морето и да се отправим към градската джунгла на София. Така се и случи, като добавим една спукана гума и една бърза спирка за по гирос, преди да преминем границата!

Какво си мислех по пътя ли?! Че човек трябва по-често да казва „ДА“ на предложенията, които ще му донесат нови усещания. Никога няма гаранция, че те ще бъдат неизмеримо приятни, но едно е сигурно – не опиташ ли, няма как да знаеш! А аз вече знам – плаването с каяк ще се превърне в едно от любимите ми летни занимания!

 

Всички снимки и видеа са заснети с GoPro Hero 7 Black.

Авторски публикации 14

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре