Кибера

Кибера – илюзия в реалността или реалност в илюзията?

Кибера е едно от онези места, на които още с попадането се питаш – това илюзия в реалността ли е или реалност в илюзията? Това се случи и с мен на 11.02.2021г. Макар и само за няколко часа и кратка „обиколка“ из дебрите на гетото, успях да събера толкова впечатления, моменти, УСМИВКИ (да, държа отсега да ти кажа да обърнеш внимание на всяка снимка и по-конкретно – на усмихнатото лице в нея), храна за размисъл и още… Но първо – ще започна с малко wiki история за мястото, за да разбереш кое го прави толкова уникално!

Кибера - най-голямото гето в Африка

Кибера – най-голямото гето в Африка

Най-голямото гето за континета и второто най-голямо в световен мащаб (след Orangi Town, Пакистан). Намира се в столицата на Кения – Найроби. По официални данни населението на Кибера е 1.5 милиона, но истината е, че няма конкретни данни и точно преброяване на жителите е на практика невъзможно. Като площ може да се сравни с Ричмънд парк в Лондон или Централ Парк в Ню Йорк.

След Първата световна война, Британското колониално правителство приело закони за разделяне на жилищните зони за неевропейци според техните етнически групи. Една такава група са нубийските африкански войници, които са обслужвали военните интереси на Британската колониална армия. В замяна на усилията им по време на войната, обслужващи Британската армия, на тези нубийски войници са били разпределени парцели земя, първоначално в гориста местност в покрайнините на Найроби.

 

В последствие тези земи се превръщат в бедняшки квартал, известен за днешния свят като Кибера. Британското колониално правителство позволило на селището да расте неформално. Собствениците на земя нямали против и с течение на времето други племена се заселили в района. С увеличаване на железопътния трафик и развиващата се икономика на Найроби, все повече мигранти се заселили в столицата и по-конкретно в гетото, в търсене на работа.

 

Найроби, Кения

 

Стига с фактите, ето истинския живот на жителите на Кибера

Достатъчно е човек да прочете кратна информационна статия за гетото или пък дори официалната Wikipedia страница, за да добие известна представа за реалността (или илюзията?) там. Но аз ще ти разкажа моето преживяване, през моите очи (обектив).

Живота на местните - Кибера

 

За да влезеш в гетото е необходимо да го направиш под съпровода на местен, който да те преведе сравнително безопасно през основните „пътни артерии“ на квартала. Не си и помисляй, че група туристи (без значение броя) може да влезе ей така, като на разходка из каналите на Венеция. Тук има правила! И за да имаш привилегията да нахлуеш в света на тези хора – трябва да ги спазваш. При уговарянето на обиколката, „гида“ ни ни попита – „Защо искате да влезете? Какво ще правите там?“. Факт е, че има организиани тур обиколки, колкото и парадоксално да звучи.

Едно от най-големите гета в света

 

И така, след спазаряване на определена сума, която да „дарим“ на екскурзовода си, се озовахме в автомобила и напът към Кибера. Самият квартал не е далеч от центъра на града и пътуването от хотела ни не отне повече от 40 минути, вземайки предвид трафика, който е сериозен в Найроби.

Гетата на Кения

 

Имахме цел по време на пребиваването си в Кибера – искахме да посетим едно от местните училища – Soweto Academy, смесено за момчета и момичета. Отправихме се директно натам. Когато пристигнахме, директора ни посрещна в своя офис – малка стая, прашна и тясна, но пълна с трофеи, медали, снимки и постижения на учениците. Започна да ни разказва историята на институцията и значението й за жителите на гетото.

Училището в Кибера

 

След многогодишна борба с правителството да премести сметището на гетото, за да може потенциални ученици от всички крайща на Кибера да имат възможността да се учат, институцията отваря врати през 1988-ма.

Soweto academy в Кибера

 

Около 500 деца имат възможността да получат своето образование и съответно шанс да напуснат гетото тук. Беше впечатляващо. Желанието за получаване на знания и дисциплината, които се виждат и усещат в Академията, са несравними. Парадоксално е как в най-голямото африканско гето децата са толкова отдадени на образованието си, колкото в маса европейски училища преподавателите и родителите могат само да мечтаят.

Из улиците на Кибера

 

Нещо повече – от Академията са осигурили пълен пансион на над 100 девойки, за да превентират ранно забременяване, сексуален тормоз и като цяло – да предоставят възможност за пълноценно развитие на ученичките си. И всичко това със собствени сили и средства!

 

Прави ли ти впечатление, че всички са с маски?

Да, в Кибера хората се страхуват от Covid-19! Когато през Март 2020 са идентифицирали първия случай на болен от Covid-19, кенийците, и по-специално – жителите на Кибера се шокирали. Като част от противоепидемичните мерки, правителството забранило на хората от гетото да обикалят безцелно из други квартали или да упражняват труд на дребно. Мнозина успяват да си изкарват прехраната, като ръководят дребен бизнес или случайни работни места като домакински задължения и зидария; много жени са принудени да се занимават с проституция. За справка, средно хората от Кения печелят по около 2$ на ден.

Covid-19 в Кибера

 

Направи ни силно впеатление как макар живеейки в невъобразимо бедни условия, хората спазват противоепидемичните мерки – всички са с маски (носейки ги правилно – покриващи и носа), навсякъде има течаща вода и сапун, дезинфектант на всеки вход, измерване на температурата на всеки 50-100м. Не е за вярване, нали? Някак излиза така, че в най-голямото африканско гето се спазват по-сериозни анти-Covid мерки, отколкото в една вропейска страна (досещаш ли се за коя говоря?!).

Приятели

 

За хората и снимките

Още от предходното си посещение на Африка – Танзания, знаех, че местните не са особено благосклонни да застанат пред обектив. Кенииците са особено суеверни и смятат, че чрез снимката им „вземаш душата“. Разбира се, няколко шилинга променят тази нагласа 😀

В крайна сметка нямах възможността да се разхождам необезпокоявано и да правя снимки на местните, затова импровизирах и се въоражих с камерата, ситуирана на задната седалка на автомобила. В движение все пак успях да направя няколко кадъра.

Снимки на кениици? Помисли си отново!

Деца в Кибера

 

Имах няколко ситуации, в които светкавично трябваше да затворя прозореца на автомобила плътно и да се снижа на седалката, почти сякаш не съм там. В случай, че не успеех да направя това навреме – казвах, че снимам пейзажа и въпросният ядосан кениец изобщо не е в кадъра ми.

Майка в Кибера

 

С какво си тръгнах от Кибера?

С позитивизъм. Колкото и налудничево да звучи. Човешкият дух е непреломен. И на място като това успяваш да го видиш чист, неподправен, такъв, какъвто е. Позитивизъм, защото въпреки условията, въпреки нищетата, въпреки липсата на възможности, на които голяма част са свикнали, хората тук са усмихнати. Напук на лошия късмет да се родят тук, напук на общественото мнение, напук на Covid-19 и най-вече – напук на всеобщото разбиране, че да си африканец от гетото те прави „по-малко“ човек.

 

ЗАД КАМЕРА

Петя Петкова в Кибера

 

Дата: 11.02.2021
Техника: Sony a6000

Авторски публикации 15

Един коментар за “Кибера – илюзия в реалността или реалност в илюзията?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре